Енергиен клас на климатика

Енергийният етикет е най-полезният лист хартия в кутията на климатика — ако знаете как да го четете. Буквите и плюсовете привличат погледа, но истинската информация е в числата под тях. В този съвет обясняваме какво означават, как да ги сравнявате и колко пари реално стоят зад разликата между класовете.

Етикетът на климатик с отопление съдържа:

• марката и модела — за вътрешното и външното тяло като комплект;
• класа при охлаждане и стойността на SEER;
• класа при отопление и стойността на SCOP — поне за средната климатична зона, често и за топлата и студената;
• проектната мощност при охлаждане и при отопление в kW;
• годишната консумация в kWh — изчислена при стандартни условия;
• шума на вътрешното и на външното тяло в dB.

Класът се отнася за комплекта. Ако комбинирате вътрешно тяло с друго външно — например при мулти сплит системите — стойностите се различават и се гледат в документацията на конкретната комбинация.

SEER показва колко киловатчаса студ дава климатикът срещу един киловатчас ток за целия летен сезон. Числото отчита, че уредът рядко работи на пълна мощност — повечето време е на частично натоварване, а там инверторните модели са най-силни.

SCOP е същият показател за отоплителния сезон. Тъй като зимата в Лисабон и в Хелзинки е различна, етикетът дели Европа на три зони: топла, средна и студена. Задължителна е средната зона и по нея се сравняват моделите. За повечето места в България тя е разумният ориентир; за високите и студени райони гледайте и стойността за студената зона, ако производителят я дава.

Етикетът изчислява годишната консумация при стандартен брой часове: около 350 часа на пълна мощност за охлаждане и около 1 400 часа за отопление в средната зона. Взимаме климатик 12 000 BTU с проектна мощност 3,5 kW и цена на тока около 0,14 € за kWh.

Охлаждане за едно лято

Отопление за една зима

Изводът е ясен. При охлаждане разликата между A++ и A+++ е няколко евро на година — не си струва да доплащате стотици евро само заради плюса. При отопление разликата между A+ и A+++ е около 35 € годишно за една стая, или около 350 € за десет години — и расте пропорционално, ако отоплявате повече часове или с няколко климатика.

Реалният ви разход може да е по-висок или по-нисък — той зависи от изолацията, от зададената температура и от това колко часа работи уредът. Таблиците показват съотношението между класовете, а не точната ви сметка. Конкретни примери за лято и зима има в съвета Колко ток харчи климатикът.

Да кажем, че избирате между два климатика 12 000 BTU за хол, който ще отоплявате всяка зима. Модел А струва 650 € и има SCOP 4,1, модел Б — 850 € и SCOP 5,1.

При стандартните 1 400 часа отопление модел А харчи около 1 195 kWh, а модел Б — около 960 kWh. Разликата е около 235 kWh или около 33 € годишно. Доплащането от 200 € се връща за около 6 години. Ако отоплявате два пъти повече часове — например климатикът е единственото отопление на апартамента — срокът пада на около 3 години.

Ако обаче ползвате климатика основно през лятото и рядко отоплявате, същите 200 € никога няма да се върнат от тока. Тогава ги вложете в по-тих модел или в по-добро място за външното тяло.

В по-стари каталози и на някои сайтове още ще срещнете EER и COP. Те показват ефективността само в една точка — при пълна мощност и стандартна температура навън. SEER и SCOP отчитат целия сезон и частичното натоварване, затова са по-близо до реалната сметка. Не сравнявайте EER на един модел със SEER на друг — числата не са съпоставими.

Повечето нови климатици работят с хладилен агент R32. Той има значително по-нисък потенциал за глобално затопляне от използвания преди R410A и позволява по-малко количество агент в системата. Някои производители вече предлагат модели и с още по-екологични агенти. За вас като потребител това не променя сметката, но е добър знак, че моделът е от новото поколение.

• Как уредът се държи в силен студ. SCOP за средната зона не показва колко топлина дава климатикът при −15 °C. Гледайте минималната работна температура и мощността при ниски температури.
• Колко добре е монтиран. Лошо вакуумирана система, дълъг тръбен път или външно тяло на пряко слънце намаляват ефективността.
• Как го ползвате. Климатик A+++, който работи с отворен прозорец или на 18 °C през лятото, ще харчи повече от A+ при разумни настройки.
• Колко е поддържан. Запушените филтри и мръсният топлообменник свалят ефективността година след година — вижте как да поддържаме климатика.

• Само за лятото — клас A++ при охлаждане е напълно достатъчен. Платете повече за тиха работа, а не за още един плюс.
• Допълнително отопление през преходните месеци — SCOP около 4,0–4,6.
• Основно отопление — SCOP 4,6 и повече и работа поне до −20 °C. Тук по-високият клас се изплаща.
• Няколко стаи — сравнявайте класа на конкретната комбинация от тела, а не на отделните модели.

SEER и SCOP са посочени в характеристиките на всеки от инверторните климатици в каталога ни, а в сравнението можете да видите няколко модела един до друг.

A+++ винаги ли е по-добър от A++?

По ефективност — да. По сметка — разликата може да е малка, ако ползвате климатика рядко. Сравнявайте цената на уреда с годишната разлика в тока.

Защо класът при охлаждане и при отопление е различен?

Защото се мерят с различни показатели и при различни условия. Много модели са A+++ при охлаждане и A++ или A+ при отопление.

Има ли значение класът при мобилните климатици?

Има, но мобилните климатици се оценяват по друг начин и не се сравняват директно със сплит системите. Те винаги харчат повече за същия резултат.

Важи ли класът и за мулти сплит системите?

При мулти сплит класът зависи от това колко и какви вътрешни тела са свързани към външното. Производителите дават стойности за конкретни комбинации — попитайте ни за точната конфигурация, която обмисляте.

Колко по-скъп е моделът A+++?

В рамките на една серия разликата между A++ и A+++ често е 100–300 €. Между серии на различни производители тя може да е по-голяма, защото с по-високия клас обикновено вървят и по-тиха работа, и по-добро отопление в студа.